Коледа е времето, в което искаме да сме по-добри, сърцата се отварят към слабите и нуждаещите се. Често обаче виждаме как някои търсят в това популярност и изява. А Библията учи „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”. Точно за този цитат си спомня човек, когато разглежда документите в Държавния архив от периода 1887- 1944 г., свидетелстващи за благотворителната дейност на членовете на Царското семейство, която е огромна по обем. Това ясно личи от хилядите писма, квитанции, бележки, телеграми, запазени до днес.
Интересен е фактът, че още по времето на Цар Фердинанд в Двореца е открит отдел само за молбите на гражданите. Вижда се, че и началниците на Царската канцелария през годините са изпълнявали и задачи, свързани с подпомагане на семейства, училища, болници, организации. Съществувала е строга отчетност на сумите, планиране и разпределение на помощите в цялата страна. Нещо повече- по разпореждане на Царя са правени и специални проучвания на бедността в различните райони в страната, с цел да се помогне. Не е пресилено да се каже, че няма селце или град, където Царското семейство да не е изпращало суми от личните си сметки, храна или друга помощ. През годините са се натрупали и стотици хиляди писма, от които личи обичта и благодарността на хората. Но за всичко това, по обясними причини, години наред не се говореше. Днес обаче всеки може да се запознае с този архив. Това не са просто документи, това е урок по благотворителност и за съвременните поколения.
Един от показателните примери е от град Севлиево. Денят 25 юни 1939 г. е трагичен за жителите му. Спокойното и красиво градче буквално е пометено от невиждана буря и порой. За наводнението разказва очевидецът Никола Заръбов. Неговият разказ е поместен в сайта sevlievopresent.com заедно със снимки от онова време. Природната стихия взема повече от 140 човешки жертви, стотици глави добитък, близо 300 къщи са изцяло разрушени, отнесени са мостове, съсипани са пътища. Река Росица влачи дървета, дънери, животински трупове…Гледката е поразяваща. Севлиевци помнят, че на другия ден след стихията пристига лично Цар Борис ІІІ, придружен само от своя ординарец. Заръбов разказва : „Колата на царя спря на площада. От карулката, която е до паметника, излезе дежурният полицай и, разпознал Негово Величество, викна с пълно гърло „Урааа”, но усетил строгия поглед и виждайки жеста на желязната десница на Царя замря. „Не е време сега да се вика ура”, казва Царят и тръгва пеша из града. Хората се скупчват около него, побутват се и си шушукат „Царят, Царят е това. Дошъл е да ни види, Господ да го поживи”. Свидетели разказват още: „Газейки гъстата лепкава кал с офицерските си ботуши, вперил угрижен поглед във всяка засегната от наводнението къща, обикновено строгият му поглед сега излъчваше мъка и състрадание. По улиците Царят среща градския продавач на семки, които през сълзи му разказва за трагедията на своето семейство и показва разрушения си дом. Борис вади от джоба си 200 лева и му ги дава като свойски го потупва по рамото с думите „Кураж, всичко ще се оправи. Бъдете силни”. По-късно Царят събира гражданите в Ловния дом. Говори им цяла вечер, за да ги успокои. Още на другия ден в прогимназията е отворена кухня за пострадалите и всички получават топла храна.След връщането си в София, Цар Борис основава специален фонд със свои лични средства, чрез който бързо са възстановени повече от 100 пострадали къщи.
63 години по-късно, на 2 март 2002 г. синът на Цар Борис ІІІ – Цар Симеон ІІ, беше на гости на севлиевци. Целият град излезе на площада, за да го посрещне. Повечето хора донесоха снимки от трагедията през 1939 г. Хората се надпреварваха да му разказват какво се е предавало в семействата им за случая, защото споменът и признателността винаги са по-силни от времето.
Това е само един от хилядите примери за благотворителната дейност на Царското семейство, за която малко се знае и говори. А има много, от което съвременните поколения да се поучат, защото съпричастието и състраданието са начин на живот, а не Коледна кампания.
Цветелина Узунова
(Тексът е публикуван в сп. CONTE
Декември 2010)
Интересен е фактът, че още по времето на Цар Фердинанд в Двореца е открит отдел само за молбите на гражданите. Вижда се, че и началниците на Царската канцелария през годините са изпълнявали и задачи, свързани с подпомагане на семейства, училища, болници, организации. Съществувала е строга отчетност на сумите, планиране и разпределение на помощите в цялата страна. Нещо повече- по разпореждане на Царя са правени и специални проучвания на бедността в различните райони в страната, с цел да се помогне. Не е пресилено да се каже, че няма селце или град, където Царското семейство да не е изпращало суми от личните си сметки, храна или друга помощ. През годините са се натрупали и стотици хиляди писма, от които личи обичта и благодарността на хората. Но за всичко това, по обясними причини, години наред не се говореше. Днес обаче всеки може да се запознае с този архив. Това не са просто документи, това е урок по благотворителност и за съвременните поколения.
Един от показателните примери е от град Севлиево. Денят 25 юни 1939 г. е трагичен за жителите му. Спокойното и красиво градче буквално е пометено от невиждана буря и порой. За наводнението разказва очевидецът Никола Заръбов. Неговият разказ е поместен в сайта sevlievopresent.com заедно със снимки от онова време. Природната стихия взема повече от 140 човешки жертви, стотици глави добитък, близо 300 къщи са изцяло разрушени, отнесени са мостове, съсипани са пътища. Река Росица влачи дървета, дънери, животински трупове…Гледката е поразяваща. Севлиевци помнят, че на другия ден след стихията пристига лично Цар Борис ІІІ, придружен само от своя ординарец. Заръбов разказва : „Колата на царя спря на площада. От карулката, която е до паметника, излезе дежурният полицай и, разпознал Негово Величество, викна с пълно гърло „Урааа”, но усетил строгия поглед и виждайки жеста на желязната десница на Царя замря. „Не е време сега да се вика ура”, казва Царят и тръгва пеша из града. Хората се скупчват около него, побутват се и си шушукат „Царят, Царят е това. Дошъл е да ни види, Господ да го поживи”. Свидетели разказват още: „Газейки гъстата лепкава кал с офицерските си ботуши, вперил угрижен поглед във всяка засегната от наводнението къща, обикновено строгият му поглед сега излъчваше мъка и състрадание. По улиците Царят среща градския продавач на семки, които през сълзи му разказва за трагедията на своето семейство и показва разрушения си дом. Борис вади от джоба си 200 лева и му ги дава като свойски го потупва по рамото с думите „Кураж, всичко ще се оправи. Бъдете силни”. По-късно Царят събира гражданите в Ловния дом. Говори им цяла вечер, за да ги успокои. Още на другия ден в прогимназията е отворена кухня за пострадалите и всички получават топла храна.След връщането си в София, Цар Борис основава специален фонд със свои лични средства, чрез който бързо са възстановени повече от 100 пострадали къщи.
63 години по-късно, на 2 март 2002 г. синът на Цар Борис ІІІ – Цар Симеон ІІ, беше на гости на севлиевци. Целият град излезе на площада, за да го посрещне. Повечето хора донесоха снимки от трагедията през 1939 г. Хората се надпреварваха да му разказват какво се е предавало в семействата им за случая, защото споменът и признателността винаги са по-силни от времето.
Това е само един от хилядите примери за благотворителната дейност на Царското семейство, за която малко се знае и говори. А има много, от което съвременните поколения да се поучат, защото съпричастието и състраданието са начин на живот, а не Коледна кампания.
Цветелина Узунова
(Тексът е публикуван в сп. CONTE
Декември 2010)
